..  Вечна слава на героите!

_

УВАЖАЕМИ ВЕТЕРАНИ, СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ, Дали е дъждовно или прекалено горещо в началото на месец юни всяка година ние неизменно се събираме край паметниците на загиналите за свободата на България. С едничката мисъл да отдадем заслужената почит на онези, които не пожалиха живота си в името на родината. Втори юни е денят в който България слага черна кърпа и бере китки за помен. Горен от слънцето или давен от дъжда, това е денят на националната скръб, на костите и песните, на стиховете за героите. Денят на тези, които легнаха в земята ни не за да изгният, а за да дават светлина. Това не е само най-тъжния ,но и най-мъжествения ден на българското безсмъртие. Втори юни е паметна и тъжна дата за всеки от нас. Защото това е денят на един титан, на един горещ родолюбец, на един честен мъж и силен боец, на един радетел на свободата и буден българин, който времето превръща във все по-нужен на България. Христо Ботев! Този, който в най-тъмните робски времена имаше смелостта не само високо да извика на бунт, на борба, но и да даде личен пример за това.Копнежът по свободата при него и другите като него е толкова силен, че притъпява естественото чувство за самосъхранение, дава неизчерпаеми сили и вяра в успеха. Христо Ботев е този, който продължава да ни учи, че да умреш за родината съвсем не е утопия или празна фантазия, това може да бъде смисъл на живота и колкото е по-млад, толкова жертвата е по-свидна. Днес сме длъжни да говорим за това! Да признаем, че саможертвата на Ботев и на всички герои на България , е достойна за уважение. И в същото време да помислим защо ние сме толкова различни и не успяваме да вместим в делата и в мислите си достатъчно място за нея, родината.Времето ли е виновно за това пренебрежение или ние самите, които сме повече взрени в себе си, отколкото в онова, което трябва да направим за тези около нас. Егоистично е човек да мисли само и единствено за себе си, за благополучието си, за финансовото си изобилие. И нашите предци ни дават множество примери за това. Между тях са легендарните хайдути Трифон и Добри, поборника Панайот Хитов, идеалистите-борци за национална и социална свобода от близкото минало, онези, които оставиха костите си по бойните полета през Отечествената война. Заедно с това да стиснем ръката на малкото останали живи наши ветерани, които знаят какво означава свистенето на куршумите, знаят как изглежда кръвта пролята на бойното поле, знаят как тупка сърцето в защита на България. Нашите герои! Те трасират пътя ни напред и ако днес ние произнасяме с почит думи като "подвиг", "саможертва" и " героизъм", то това трябва да става и с нужния респект. Днес ние сме длъжни да спрем забързания си ход, да помълчим за минутка, да подгънем крак пред студения камък и да произнесем имената , които са изписани в гранита. А когато засвири сирената да останем "мирно" пред героизма. Нека това бъде нашият малък жест към България, която обичаме! ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ! ПОКЛОН ПРЕД САМОЖЕРТВАТА И ПОДВИГА! Митко Андонов, кмет на Община Стралджа