 |
|
© Straldzha.net |
Стралджа тъгува за поетесата и човека Станка Пенчева. За многоликата, за вечно влюбената, за неуморимата и неукротимата, за тази, която пишеше със сърцето си. Еднакво красиво редеше строфи за хляб и сол, за любов и мъка, за радост и тъга. И остана завинаги влюбена в онзи божествено красив край на родния дом в стралджанското село Воденичане, където според признанието й се е чувствала най-щастлива - "Живях сред горещия прилив на житата, душа в душа с невестулката, с коня, с пчелите и билките, с летния дъжд...деля хляба си с кучето и с мравките, спя сън на праведник..." Когато през 2012г. даде благословията си за литературния конкурс"Дървото на живота" организиран от община Стралджа , Станка Пенчева откровено сподели: "Това е мястото на моето детство и ранна младост, това ми е било подарък от съдбата, да съм близо до природата и свободата, до селските хора и техния труд." и добави:"Аз вярвам, че всеки от нас си има едно собствено Дърво на живота, защото всеки човек е звено между минало и бъдеще, между мъртви и още неродени. Добре ще е ако всеки понякога спре, огледа се назад, към далечните и близки предци, ако премисли и своя живот. И ако му е даден дар слово - да сподели с другите хора спомените, мислите си ,съкровените си желания." Поклон! |
