2.6.2015  Поклон, герои!

© Straldzha.net

УВАЖАЕМИ ВЕТЕРАНИ,

СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,

ДРАГИ УЧЕНИЦИ,

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,


Всяка година на Втори юни се събираме в нашия парк „Младост”, край паметниците на загиналите за свободата на България стралджанци, за почит и за уважение, за преклонение пред подвига на Христо Ботев. И всяка година, извървявайки своя път до тук, ние някак неусетно ставаме подвластни на мисълта за българските герои и за оня неподражаем бунтар , божествено гениален стихоплетец, който успя, чрез подвига си на връх Вола, да слее поезията с подвига.
Няма българин, който да не потръпва при произнасянето на онази негова клетва:”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”За краткият живот, който имаше този титаничен талант, успя да сътвори 20-тина стихотворения и да се запише в историята на България с един неподражаем подвиг. Сигурно е вярно твърдението , че вслушвайки се в думите на Ботев, ние осъзнаваме много за народа си. Защото сътвореното от него всъщност е една кратка , но прекалено силна народопсихология. Ако допуснем, че беше живял един пълноценен и дълъг живот, Ботев със сигурност щеше да напише още много истини за българина. Може би щеше да си осигури благоденствие, може би щеше да достигне върхове в някаква професия, щеше да създаде нормално семейство с деца и внуци…
Но не би! Жребият му се оказва страшен и жесток. Животът му – с посвещение на слабите и бедните, с действия насочени към осигуряване на мечтаната българска свобода. Огненият характер не признава малодушие, не приема унижения, не иска да вижда страдания български. Цялото същество на този мъж се бунтува срещу потисниците. И е готов да направи ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, и пак да излезе срещу стихиите. Което ще рече, че е непоколебим в решенията си, че нищо не е в състояние да спре устрема му. На всяка цена, с всички сили ще се бори за това да види своята България свободна.
Кой го е научил на това себеотрицание, кой му е дал тази огнена страст за свобода, кой и как го е накарал да обича толкова горещо отечеството си? И защо днес ние някак трудно можем да се равним по титаничния Ботев? Защо са непостижими за нас неговите идеали, защо не умеем да защитаваме идеите си, родината си така горещо , поне с думи и трудови дела, както го направи той? Защо изчезна някак неусетно българското измерение за национално достойнство и чест, защо се поддаваме на материалното, а пренебрегваме духовното си развитие, защо мислим повече за себе си и много по-малко, да не кажем изобщо, за родината си, защо продължаваме да подценяваме талантливите, способните и да доказваме, че все още властва максимата „свестните у нас считат за луди”? Въпроси, които могат да продължават до безкрайност. Ще си ги задаваме и то не само на Втори юни. А винаги когато там, някъде вляво, в гърдите, проиграе тревожно сърцето. И ни напомни, че освен хора на земята, сме българи, наследници на герои като Ботев.
Днес е Втори юни, Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. Исках да говоря за подвига, за саможертвата, за героизма, за любовта към родината. Исках заедно да изразим възхищението си към един от най-великите българи. Но повлиян от времето, от събитията около нас, някак думите се оказаха по-различни. Дано сте разбрали посланието ми – „по-често да се вслушваме и оглеждаме в думите на Ботев”, да се опитваме да прозрем това, което продължава да ни говори той в стиховете и с подвига си, въпреки дистанцията на времето. И да бъдем българи, такива, които нашите следовници ще уважават.
А Ботев? Той ще живее, както и до сега, ярко, изгарящо в сърцата ни! Защото винаги ще имаме нужда от неговите слова и от неговия подвиг!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА БОТЕВ И НА ВСИЧКИ ЗАГИНАЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ!

МИТКО АНДОНОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА СТРАЛДЖА