21.9.2016  ...Ти имаш ли посадена лоза?

© Straldzha.net

ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ

Приятелю, всеки неделен ден в осемнайсет часа
си наливам чаша вино,
слагам я на полицата на паралела,
който пресича страните ни,
и разговарям с теб.
Слушай: веднъж пих вино при един стар лозар от градчето ни-
пих залезно слънце, роса, спала върху зора.
Беше весело- песента е фамилното име на виното.
После белият вятър сгря ярешката кръв на реката.
Слънцето вдигна в небето заспалата зимна вода.
Посадих тънка лозова пръчка.
Загърнах я с пръст, за да не я настъпи сланата,
да спи и да слуша дъжда...
След месец - като миши уши - две листенца замърдаха
весело
и планетата ги изпълни със звуци и светлина.
Завързах връхчето на един слънчев лъч,за да расте
по него.

Лозата е като жена - иска винаги да се опира в нечий гръб.
И после, приятелю, зафуча мотиката!
Не се шегувам, тя фучи в ръката на мъж,
защото гребе вятър - все едно, че пада орел.
Вечерта усетих , че имам кости....
По слънце вървях, когато кършех филизите
и връзвах с канап през кръста зелената туника на лозата.

После я благослових със син дъжд.
Той се прави от мед, вода и вар.
Три години лозата вървя по нишката на лъча.
На четвъртата я оставих да се люби.

Лозата има голямо жълто цвете
и го дава на вятъра, когато пролетта остарее.
Грях е да се влиза тогава там-
в любовта няма място за трети..
После, приятелю, аз се влюбих в лозата.
Тя имаше дълги ръце, зелена рокля с ластарено деколте,
в което пърхаха два грозда.
Галил ли си някога твърдия грозд на лоза?
Боже мой, това е нещо повече от любов...

Но през лятото идваха черни облаци с бесни коне.
Те хвърляха в нозете й градушкови диаманти,
късаха зелената й туника...
Тя се отскубваше от ръцете им,
лягаше по очи в калта и ставаше грозна.

Разбираш ли за какво разговарям с теб, приятелю?
Става дума за черните облаци с бесни коне,
на които ние понякога даваме зоб.
И за моята лоза!
Знаеш ли какъв хубав син ми роди тази есен.
Виното е веселото момче на лозата.
И за друго искам да ти говоря, приятелю :
за синия дъжд.. за жълтото цвете...
за мотиката, която гребе вятър,за слънцето..
и отново за конете.
За какво ни са тези черни коне?
Тези бесни коне със железни копита...
Ти имаш ли посадена лоза? Ако имаш -
ще ме усетиш добре.
И нека преди да си легнем, да проверим отново
дали е залостена здраво вратата на тази луда
конюшня.......
Лека нощ, приятелю!
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ