7.3.2017  Наградените от Конкурса на общината за Трети март

© Straldzha.net

НАГРАДЕНИТЕ
в конкурса за картина, есе и стихотворение на тема „Героите на България – подвиг и саможертва в името на свободата“
От представените над 80 творби- рисунки журито в състав: Георги Атанасов, преподавател по изобразително изкуство в СУ“П.Яворов“, Недялка Димитрова, нач. отдел „Хуманитарни дейности“ и Надя Жечева, гл.редактор в.“Стралджански вести“ номинира за награждаване 6 участници, разпределени в две възрастови групи:
Първа възрастова група
Първо място – Анита Богданова, VІІ кл. СУ“П.Яворов“
Второ място – Ивайла Йорданова, V клас, СУ“П.Яворов“
Трето място – Петко Христов, VІІ клас, ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ Стралджа

Втора възрастова група
Първо място – Габриела Красимирова, ХІ клас, СУ“П.Яворов“
Второ място – Никола Петров, Х клас, СУ“П.Яворов“
Трето място – Станислава Йорданова, ІХ клас СУ“П.Яворов“
За есета
Първо място – Симона Недкова, VІІ кл. СУ“П.Яворов“
Второ място Кръстина Маринова, VІІ клас ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ Зимница
Трето място – Кремена Стефанова, VІІ клас, СУ“П.Яворов“
За стихотворение
Първо място – Димитър Драганов, ХІ клас СУ“П.Яворов“

СВОБОДАТА И ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ ОТ СТРАЛДЖА
Симона Недкова, VІІ кл., СУ“П.Яворов“
Най-голямата ценност за човека е свободата. Загубвайки нея, той загубва способността си да учи, да живее пълноценно и да остави следи след себе си.
Именно поради това в нашата история има десетки примери за героични подвизи в името на свободата. Много са имената на героите, които помним и отбелязваме, но има и такива, които неоправдано са забравени и само примерът им остава някъде самотен във времето.
За един такъв герой искам да разкажа сега. Захария Господинов у опълченец от Руско-турската освободителна война, родом от с.Ковачите, но живял в Стралджа. Той участва в четата на капитан Райчо в Сръбско-турската война, воювал е при Кривет, Каменица и Зайчар. През Освободителната война Захария Господинов се сражава в състава на Пета стрелкова рота от първа дружина на българското опълчение. Тежките сражения са причина смелия българин да се разболее от мъчителен ревматизъм и след Освобождението става слуга при един бакалин в Стралджа. Това се случва около 1918г., а две години по-късно успява да си купи къща с хамбар и дюкян. Името на този българин може да се свърже с освободителните борби и българското опълчение, но той е направил още нещо, заради което го избрах за герой на своя задочен диалог с времето и историята.
След Освобождението Захария Господинов се ползва с голям авторитет сред стралджанци, защото бил буден човек и голям родолюбец. Готов да помогне на всекиго, малко разговарял, но винаги давал умни съвети. За голямото си родолюбие и свободолюбив дух говори и последното му в живота благодеяние.
Когато през 1929г. той умира, по негово настояване съпругата му Щилияна Захариева предоставя дюкяна и къщата на училищното настоятелство и те стават училище, което е известно сред стралджанци като Бабиното Захарийчено училище. Един скромен паметник пази за поколенията името на този опълченец, но според мен последното родолюбиво дело на семейството му е онзи духовен „паметник“, в който са възпитавани малките стралджанци на четмо и писмо – да обичат всичко родно и да го предават на поколенията.
Възкресих само името на един опълченец, на един голям българин, допринесъл със скромното си дело не само за физическата, а и за духовната свобода на българина. Без такива като него свободата би била невъзможна…