 |
|
© Straldzha.net |
НЕБЕСЕН ЖЪТВАР
Дали във час на самота,
или в гмежта на ден пазарен,
се будя в тежките жита
на думите – един жътварин,
катеря се по всеки стрък –
светулка, паяче – и бръмбар,
чертая своя житен кръг
с надеждицата – да осъмна,
дали под юлските звезди,
или във зимния следобед...
Бог думите ми да реди,
а аз да ги записвам с обич.
ВАЛЕРИ СТАНКОВ |
