18.4.2017  Паметна плоча във Воденичане

© Straldzha.net

По идея на Инициативен комитет и със събрани средства – дарение в стралджанското село Воденичане по Великден откриха паметна плоча на поетесата Станка Пенчева и нейния брат художника-график Георги Пенчев. „Наш дълг е да направим поклон пред голямата българска поетеса родена и израснала в нашето село и талантливия й брат-художник. Това е признанието ни към тези хора, с които се гордеем, това е израз на уважението ни и желанието ни поколенията след нас да знаят и да помнят!“, каза в деня на събитието кметът на селото Милен Ангелов, който е и председател на Инициативния комитет. Признателност беше поднесена и към семейството на Радина Цачева, дъщеря на поетесата, което се включи със свои средства в инициативата. Малцина са тези, които знаят, че братът и сестрата – Станка и Георги Пенчеви, умират в един и същи ден 26 май 2014г., което доказва силната им духовна връзка. За сем.Пенчеви, за талантливия художник Георги и невероятната поетеса Станка спомени разказа Атанас Георгиев. Връщайки времето назад той припомни откриването на изложба на графика в родното село. Възрастни воденичанки с вълнение разказаха как позирали за картините на майстора, как се вълнували от срещите със Станка. За родолюбието, за българщината, за дългът на поколенията към могъщите таланти на България говори и гостът Гроздан Иванов, зам.кмет на общината. Той подкрепи думите си със стих на поетесата, която сама признава, че „в душата си остава онази жетварка, която познава, разбира и обича живота на село“. Воденичане доказа, че се гордее и пази споменът за своята Станка Пенчева и нейното семейство. Край паметната плоча бяха възрастни и по-млади, всеки от тях с букет пролетни цветя, които украсиха плочата. И като че ли първия слънчев лъч огрял камъка извика в съзнанието на всички образът на онази „създадена да се усмихва, вместо да се намръщи, да погали – вместо да удари, да повярва – щом я погледнат в очите“.
Станка Пенчева e родена на 9 юли 1929г. в Сливен , тя прекарва детството и младостта си във Воденичане, където е къщата на родителите й сем. Пенчеви. Нейният творчески път започва още през 40-те години на миналия век, за да продължи до последния й дъх. Публикува в безброй медии у нас и в чужбина свои стихове, публицистика, преводи от руски език. Работила е в БНР, в литературни списания, вестници. Член на СБП, СБЖ, Съюза на преводачите в България.
Станка Пенчева е автор на десетки стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Превеждана на руски, румънски, беларуски, английски, арабски и още много чужди езици.
През 2012 г. община Стралджа организира Първия литературен конкурс „Дървото на живота” на името на Станка Пенчева за който тя даде лично благословията си, подкрепи провеждането му и направи своето пожелание към младите автори. /Галерия/

Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧА И Е ОБИЧАНА
ТЯ НОСИ КРАЙ СЕБЕ СИ МЕКО СИЯНИЕ
КАТО ОРЕОЛ,
ТЯЛОТО Й ИЗЛЪЧВА ТЪНКОТО УХАНИЕ
НА ПРОЛЕТЕН СТВОЛ;
РЪЦЕТЕ Й ПЕЯТ СЪС ВСЯКО ДВИЖЕНИЕ,
МИЛВАТ ЦЕЛИЯ СВЯТ;
ТЯ С ПЧЕЛИ И ПЕПЕРУДИ Е ОБКРЪЖЕНА
КАТО МЕДЕН ЦВЯТ…
ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧА И Е ОБИЧАНА.
ТЯ МОЖЕ САМО ДА ТРЕПНЕ С РЕСНИЦИТЕ СИ –
И ПРЕСПИТЕ СЕ ТОПЯТ,
И ПОКЪЛВА КАМЪКЪТ,
И ИЗПУСКА НОЖА ДЕСНИЦАТА…
И СВЕТВА СВЕТЪТ.
Станка Пенчева