22.8.2017  В подготовка на Девета родова среща ЖИВЕЕ СИВКОВИЯ РОД!

© Straldzha.net

Легендарният Сивков род се подготвя за поредната си девета родова среща, която е насрочена за 10 септември във Варна. Организаторите вече разпращат поканите с програмата на срещата до всички наследници на рода от близо и далеч. По традиция участниците ще засадят родово дърво , ще могат да си купят от тениските с логото на рода, да научат нови подробности от богатата историята, където има легенди , подвизи, интересни съдби.
Стралджанци имат своето представителство в този род. Доказа го Стефан Иванов, един от инициаторите за родовите срещи, издирил голяма част от наследниците, организирал първите срещи в Стралджа и Добрич. До момента издирените наследници на родоначалника Сивко Друмев са около 7500 души. Гордост за днешните Сивкови са опълченци и хайдути, хора на науката и техниката, политици, интелектуалци, музиканти, артисти.
Какво разказва историята?
Основателят на рода е Сиво Друмев от Стралджа, Ямболско. Той и жена му Сара Стойкова имали три деца – Друми, Въльо и Стоянка. Сиво Друмев бил сред будните жители на Стралджа. В началото на 20-те години на 19-ти век в селото се настанил един турски спахия – Ибрахим бей. Той имал стадо от 13 000 овце. Турчинът обсебил всички пасища на Стралджа и за местните българи не останала паша. А в онези тъмни времена овцевъдството било единственият шанс за оцеляване на поробените българи в Стралджанско. Затова най-будните местни жители се събрали и написали прошение до султана. Пратили Сиво Друмев в Истанбул да представи тяхната молба. Султанът склонил и издал заповед на Ибрахим бей да освободи пашата на раята и да се изсели от Стралджа. Сиво Друмев се прибрал със султанския ферман, но турския управник не зачел документа. Стралджани се обърнали и към местния кадия. Той отсъдил в тяхна полза, но никой не бил в състояние да принуди Ибрахим бей да изпълни султанската заповед. А и местните турски власти нямали никакво намерение да заставят със сила един правоверен да отстъпи пред неверниците. Стигнало се до ново дело, което се водило в Галац, Румъния /не е много ясно защо точно там е бил този “арбитраж”, но така е съхранена историята в родовата памет/. И това дело било спечелено. Сиво Друмев пътувал до Галац с двама турци. На връщане прекосили Дунава с ладия. Турците нападнали Сиво Друмев и го хвърлили в реката. Така свършил земния си път този борец за правата на стралджанските българи. Близките на Сиво Друмев разбрали, че занапред за тях живот в империята на султана няма. Затова тръгнали с каруци по тежкия път на изгнаничеството към Бесарабия и Русия. Обаче не всички случили на добри условия – някои останали, но други се насочили на юг и се заселили в Добруджа и Североизточна България – не смеели да се върнат по родните си места, страхувайки се от гнева на поробителя. Част от наследниците на Сивковия род намерили пристан в Северна Добруджа, в будния, тогава чисто български град Тулча. Родът е дал трима опълченци – поборници за Освобождението на България – Симеон Вълчев Сивков /той е бил кмет на тулчанското село Никулицел, където е Аспаруховият Онгъл/, Диньо Малев Сивков от Нова Загора и Георги Минков Сивков.
Сивковият род е единственият в България, който има свой химн
– текста е написан от добруджанския поет Драгни Драгнев, музиката – от добричкия композитор Ангел Ангелов. Талисманът на рода е дървена бъклица, изработен от добрички майстор.
Ако сте от Сивковия род, ако искате както вие така и децата ви да усетят силата на рода, да добият българско самочувствие, отделете време и средства, за да присъствате на поредната Девета родова среща на Сивкови.